Знаете ли че...
1. Ако свържем електрическа крушка през реостат, с увеличаване на тока през нея се изменя яркостта, но и цветът, с който тя свети. При по-малък ток, крушката свети червено, при по-силен - жълто. Температурата на нажежаемата нишка, в крушката зависи от големината на тока и, следователно, при по-висока температура интензитетът на електромагнитните вълни с по-малка дължина на вълната се увеличава.

2. Възможността на едно тяло да излъчва и съответно да поглъща енергията, пренесена от електромагнитните вълни се наричат излъчвателна и поглъщателна способност. Тя е различна за различните тела.

3. Опит за теоретично обяснение на спектъра на излъчване на абсолютно черно тяло прави лорд Рейли. Той прилага електромагнитната теория за светлината. Получените резултати, обаче показват, че според тази теория, с намаляване на дължината на вълната интензитетът на излъчване трябва много силно да нараства. Последното е в противоречие с опитните данни и е получило името ''ултравиолетова'' катастрофа.

4. Телата излъчват енергия, но в същото време и поглъщат енергия. Колко енергия ще погълнат за единица време зависи от температурата на околната среда. Законът за поглъщане има същият вид, както закона за излъчване.

5. Всяко тяло, например една сграда през зимата, губи енергия поради няколко причини: топлопроводност, конвекция и излъчване. За намаляване на топлинните разходи, по възможност всички загуби трябва да се намалят. Топлопроводността се намалява с подходящи изолационни материали, което от своя страна води до намаляване и на загубите поради конвекция. За намаляване на загубите от излъчване може да се използват покрития с голяма отражателна способност.



6. Цветът на звездите зависи от тяхната температура.
Още в древността звездите са били разделени в няколко групи в зависимост от техния блясък. Най-ярките звезди били наречени звезди от първа величина, докато тези, които едва се виждат с просто око - звезди от шеста величина. Тази класификация е наречена класификация по видима звездна величина. След намирането на достатъчно точни методи за определяне на разстоянието до звездите, била въведена така наречената абсолютна звездна величина. Това е видимата звездна величина, която би притежавала дадена звезда, ако се намира на разстояние 10 ps от нас. (1ps – чете се парсек и означава паралакс-секунда – това е разстоянието, от което голямата полуос на земната орбита се вижда под ъгъл 1 ъглова секунда, 1 ps = 3,1.1014 m)
От чисто физична гледна точка абсолютната звездна величина е пропорционална на количеството лъчиста енергия, излъчвано от звездата за единица време. Както знаем, количеството енергия излъчвано за единица време от единица площ на абсолютно черното тяло (а звездата с много голяма степен на точност може да се приеме за такова) се дава със закона на Стефан-Болцман:

Цветът на звездата зависи от нейната температура, съгласно закона на Вин:


Диапазонът на температурите на звездите, наблюдавани във видимата част на спектъра се движи от около 3000oС до около 25000oС. Звездите чиято повърхностна температура излиза от този диапазон се наблюдават с други методи. От закона на Вин е ясно, че не зависи от размерите на звездата и по цвета на звездата можем да определим температурата на нейната повърхност.
По исторически причини звездите се разделят на различниспектрални класове в зависимост от цвета на тяхната повърхност. Така например, звездите от класа O са сини, докато звездите от класа M са червени. Оптичните спектри на звездите дават и допълнителна информация за състоянието на веществото в атмосферата и на повърхността на звездите. Определяйки абсолютната звездна величина (светимостта) и спектралния клас (температурата на повърхността) и използвайки допълнителна информация за звездните спектри, ние можем да определим радиуса, масата и ред други характеристики на звездите.

Температура и цвят на звездите

(често R и N се обединяват в един клас – S)


Диаграма на Херцшпрунг - Ръсел. Ако разположим наблюдаваните звезди на една диаграма, по абсцисата на която нанасяме температурата на тяхната повърхност, а по ординатата - тяхната светимост ще получим една интересна зависимост, известна под името диаграма на Херцшпрунг - Ръсел. Ще отбележим че светимостта на Слънцето се приема за равна на единица, а по ординатата се нанася отношението на светимостта на звездата и светимостта на Слънцето. На диаграмата могат да се открият няколко интересни области, наречени последователности:

Диаграма на Херцшпрунг - Ръсел


а) Област, в която се намират т.нар. "червени гиганти'' - звезди с твърде висока светимост (дължаща се на огромните им размери) и сравнително ниска температура (около 3000ОС), поради което те изглеждат червени.

б) Област, в която се намират "белите джуджета'' - звезди с много висока температура, чиято светимост е малка, поради много малките им размери.

в) Главна последователност на звездите, чиято температура и светимост постепенно намаляват. Типичната звезда през по-голямата част от жизнения си цикъл се намира върху главната последователност, след което се превръща в червен гигант и накрая - в бяло джудже.
Начало
Основни понятия

Излъчване на абсолютно
черно тяло

АЧТ - Аплет

Спектри

Емисионен спектър - аплет

Любопитно
Връзки